Приказкотерапията като пространство за вътрешно израстване на детето – статия от д-р Таня Илиева, дпс – детски клиничен и училищен психолог

Има детски преживявания, които не се поддават на обяснение. Не защото са прекалено сложни, а защото още не са намерили форма. В практиката си много често срещам деца, при които думите не стигат. Понякога липсват. Понякога идват твърде късно. А междувременно поведението започва да говори – чрез тревожност, отказ, напрежение, агресия или тишина. Именно там, в това неизказано пространство, започва моята работа с приказкотерапията.

Когато историята става език

В моята работа с деца рядко започвам от „проблема“. Започвам от детето. От начина, по който влиза в стаята. От това как гледа. Как мълчи. Как реагира. От онова, което избягва или повтаря.

„Детето рядко идва с ясно формулиран проблем“, често си напомням. То идва с преживяване, което още няма име. И точно тук приказката става важна. Не като история за слушане, а като пространство, в което вътрешният свят може да се прояви безопасно – без да бъде назован директно.

Приказката като терапевтичен мост

Приказкотерапията в моята практика е внимателно изграден символен процес. Понякога използвам съществуваща приказка. Понякога създавам нова – специално за конкретното дете. Но винаги с една цел: детето да може да се разпознае в историята, без да бъде изложено. Без да е нужно да му казвам: „това си ти“, защото то вече го знае.

Как се случва промяната

Детето не анализира историята. То я преживява. Слуша. Рисува. Играйки, променя сюжета. Понякога спасява героя. Понякога му дава сила. Понякога пренаписва края. И в този процес нещо постепенно се случва отвътре. Емоцията започва да има форма. Напрежението се подрежда. Вътрешният свят става по-поносим, по-разбираем, по-сигурен. Промяната не е внезапна. Тя е тиха, но дълбока.

Родителят в този процес

Винаги включвам и родителите в процеса, защото всяко дете е част от семейната система. И защото зад всяко поведение стои опит да бъде разбрана определена нужда.

Много често родителите идват с въпроса: „Как да спрем това поведение?“ Предлагам им заедно да потърсим отговор на друг въпрос: „Какво ни казва детето чрез своето поведение?“

Това преместване на гледната точка променя цялата динамика в семейството.

Когато вътрешният свят стане по-ясен

Моята цел в приказкотерапията не е да „премахна“ трудността. Целта ми е тя да стане разбираема и детето да изгради умения да я преодолява. Когато едно дете започне да разпознава себе си в символна форма, напрежението намалява. Светът вътре става по-структуриран. По-предсказуем. По-спокоен. Постепенно детето започва да изгражда ново отношение към себе си и околния свят – не като проблем, а като преживяване, което може да бъде осъзнато и понесено.

Книгите като продължение на терапията

В моята работа с деца и родители аз използвам и прекрасните книги от издателство „Израстване“. Тези книги не са просто литература. Те са терапевтични истории, които говорят на детето на неговия език – чрез символ, образ и преживяване, и които докосват едновременно и възрастния и детето.

Всяка от тях отваря различна вътрешна тема:

• страх и несигурност
• гняв и трудни емоции
• чувство за невидимост
• благодарност и свързаност
• вътрешна сила и увереност
• силата на думите и отношенията

Това са теми, които виждам ежедневно в кабинета си. И точно затова стойността на тези книги е толкова реална – те продължават терапевтичния процес извън терапевтичното пространство.

Искам да изразя специална благодарност към Петя Петрова – създател и автор на книгите на издателство „Израстване“.

Като специалист, който ежедневно работи с детската емоционалност и вътрешния свят, аз рядко срещам толкова последователен и чувствителен към детската психика литературен подход.

Книгите, които Петя създава, се отличават с изключителна чувствителност към детската психика. Те не подценяват детето, нито се стремят да опростяват неговия вътрешен свят. Напротив – срещат го там, където се намира, с уважение към неговите страхове, въпроси и търсения, без да ги омаловажават и без да ги натоварват с излишна интерпретация.

Този подход създава пространство, в което детето се усеща признато и прието в своята емоционална цялост. В основата на тези истории стои дълбоко уважение към детето като личност – към неговата способност да чувства, да разбира и да расте. За мен това е най-същественото качество на тези книги: те не говорят за детето, а говорят заедно с него.

В заключение, не вярвам, че приказката е бягство в измислен свят. Вярвам, че тя е начин реалността да стане по-поносима.

И често именно в тази символна форма детето за първи път започва да се среща със себе си – не като проблем, а като цялост.

Консултации и подкрепа

Ако в поведението на вашето дете разпознавате тревожност, страхове, трудности в адаптацията, емоционални или поведенчески предизвикателства, не е необходимо да преминавате през тях сами.

Вярвам, че всяко дете носи в себе си ресурс за развитие и справяне. Понякога е необходимо само безопасно пространство, в което този ресурс да бъде открит и подкрепен. Именно такова пространство се стремя да създавам в работата си с деца и родители.

Ще се радвам да ви посрещна в кабинета или онлайн, където чрез игра, разговор, творчество и приказки помагаме на децата да опознаят по-добре себе си, а на родителите – да открият нови пътища към своите деца.

Д-р Таня Илиева, дпс
Детски клиничен и училищен психолог

Кабинет: гр. София, ж.к. Красна поляна 3, ул. Добротич №1, ет. 4, ателие 9

Запазване на час онлайн или в кабинет: https://superdoc.bg/lekar/tanya-ilieva

Повече информация за мен и моята практика можете да намерите в сайта www.superdoc.bg