Интервю с Димитрина Проданова - детски психолог

Щастливи сме да обявим, че към издателство „Израстване“ като Консултант – детска психология се присъединява един изключителен Човек и професионалист – детският психолог Димитрина Проданова.

Тя написа предговора към „Везната на доброто“ и ни подкрепи още в началото. Щастливи сме, че точно тя ще консултира работните материали, които ще получават членовете на групата „Готови за живота“ с автор Петя Петрова. Надяваме се, че един ден ще успеем да включим тези работни материали в учебното помагало „Готови за живота“, което ще  предложим на МОН за одобрение.

Създадохме групата „Готови за живота“, за да се подкрепяме, вдъхновяваме и да израстваме заЕдно с децата си. Издателството я създаде, за да може един ден, когато учебното помагало е готово, ако членовете на групата са доволни от материалите, след като вече са ги тествали, да ни подкрепят в искането към МОН подобен тип обучение да влезе в обучението на всички български деца в училище – в задължителната или в избираемата програма.

Вярваме, че заЕдно – родители, учители, психолози и специалисти, които работят с деца ще успеем да убедим МОН, че децата наистина имат нужда от подготовка и в училище за важните неща от Живота като приятелството, здравословните граници, за силата на думите и благодарността, за уроците на грешките, за съпричастността, за развиване на положителна нагласа и нагласа за израстване, как да се справят с гнева си, със страховете и притесненията си и т.н., и т.н.

П: Димитрина, моля, представи се съвсем накратко – коя си ти, с какво се занимаваш, как достигна до професията Детски психолог?

Д: Аз съм на първо място човек, който е в постоянен стремеж към щастие, който всеки ден си задава въпроса: „Кой съм аз и какво искам аз всъщност, за да бъда щастлива?” Аз съм човек със свободна воля, стремящ се да живее в един по-добър свят и отдавна съм открила начин не просто да съм един мечтател, а да допринасям за това. Най-голямото ми вдъхновение е да работя с деца и родители, в професионалната ми роля на психолог и психотерапевт, защото в това има много смисъл, заряд, вдъхновение и много любов. Пожелах го още в тийнейджърските ми години и съм щастливка, че все още обичам това, което правя. Това е моята професионална идентичност, но заедно с нея, съм и много други неща, като това да съм майка на двама прекрасни  сина, което е едно от най-щастливите и значими събития и предизвикателства в моя живот. Уча се от тях всеки ден.

П: Знам, че през всички години, в които практикуваш си имала стотици срещи и трудни случаи с децата, с които работиш. Смяташ ли, че подобен тип обучение от типа на „Готови за живота“, би имало смисъл за децата, за работата на учителите, родителите, психолозите и специалистите, които работят с тях?

Д: Всеки ден си мисля поне за миг за това, колко голям смисъл има в това, децата още от малки да бъдат въвеждани от възрастните в света на емоциите и чувствата и така, както е важно за тях да учат азбуката и цифрите, би трябвало да им се даде шанс още от най-ранна възраст да могат да разпознават, назовават и боравят с фините си струни. Истината е, че повечето деца не са „готови за живота” емоционално. Дори и да са научили 5 езика, да печелят постоянно олимпиади по математика, да вземат златни медали от турнири по карате или от конкурси по рисуване, често пъти масово не занят ка да се сприятеляват, как да се справят с агресори, как да контролират собствения си гняв, как да овладяват чувството си за малоценност, как да се обичат и приемат в пълната си палитра. Но за да се случи това, първо възрастните в обкръжението на всяко едно дете, имат нужда да получат такава информираност и опитност, защото ако нещо е само „на книга” и не се изпробва в реалния живот, то няма никакъв смисъл от него. Но...нека започнем от „Азбуката”...

П: Знаеш, че днес всички казваме, че децата не обичат да четат. Като психолог, какво би препоръчала на родителите, за да помогнат на децата си да поискат да четат?

Д: За да се задвижи някаква мотивация, тя би трябвало да е самомотивация, тоест - да излиза от самия човек, да не е вменена отвън, да не е „чета, за да угодя на мама, за да не ми се разсърди тати.”.  Би трябвало детето да има шанс само да избира книжките си от най-ранна възраст. Да бъде водено на Панаири на книгата, в красиви книжарници и библиотеки, създаващи усещане за спокойствие и уют и да се стимулира да направи своя избор, за да се задвижи някаква мотивация. Добре е детето да си има, макар и малка, красива библиотека в стаята и книжките му да го подканят визуално... Но естествено, най-важен е личният пример на значимите за детето хора - независимо дали  са от семейството, любим учител, треньор, ментор или приятел. А книгите увличат, те са антидепресант, те каляват волята, учат децата на търпение, дават им спокойствие и достъп до други светове, развиват въображението им. Но ако им го говорим само, без те да си позволят да надникнат сами в тези светове, няма как да се мотивират.

П: Ти имаш две книги със случаи от практиката ти, които обожавам, защото са изключително практични и полезни за нас, родителите и учителите – „Превод от детски“ и „Превод от детски за напреднали“. Какво те мотивира да ги напишеш?

Д: Удоволствието, което ми носи самият процес на писане. Пиша от малка. Първо пишех дневници, после с много мои приятели в края на 20-ти век си пишехме писма и си ги изпращахме по пощата, беше голяма тръпка да очакваш писмо от приятел или близък човек... Писането на истории е моята лична терапия. Но постепенно-моите книги станаха терапевтични за много хора, защото добих смелост да заявявам открито идеите си, прозренията си, които получавам ежедневно в кабинета си, докато работя с деца и родители. Натрупах богат професионален опит и започнах да надграждам и да създавам свои концепции и стратегии за справяне в определени ситуации. Имам нужда да дам достъп на хората до тях, защото всеки ден ми се затвърждава убеждението, че те работят. Да, те помагат - снемат напрежението, гонят депресиите, лекуват болката. Книгите са ми изцяло практични - с много случаи от практиката и с много идеи за справяне. Обичам ги като свои деца. И не спирам да пиша, защото щастието е в споделянето.

П: Благодаря ти! Много съм щастлива и благодарна, че ще вървим заЕдно с теб по този Път!

Д: Това, което ти правиш, е безценен дар за всички - деца, бъдещи и настоящи родители, учители, специалисти, работещи с деца. Щастлива съм, че по Пътя си срещам хора като теб, които са големи мечтатели, стремящи се да въплътят всички свои прекрасни идеи и надежди в нещо, което може да бъде практично. Защото има начини  красивите сънища да бъдат пропътувани, а не просто да сънуваме пътища. Ти го можеш това и именно заради него аз заставам зад Каузата „Готови за живота” и ще я подкрепям винаги.

П: Какво ти предстои, къде могат да те намерят нашите читатели?

Д: Освен, че продължавам неуморно да работя в кабинета си, започнах да водя терапевтични групи за родители Превод от детски, всеки четвъртък за по два часа, по различни теми, които могат да са им полезни. През 2024г. ще стартира и Група за родители на тийнейджъри и ще излезе най-новата ми книга „Книга Антидепресант”, която ще бъде не само красива, но и полезна и вдъхновяваща за много хора... В личен план си пожелавам здраве и спокойствие за себе си за всички, които обичам, защото ако ги нямаме, колкото и да сме мечтателни, всичко друго би останало на заден план. Затова го пожелавам и на вас - обичайте се, творете и бъдете здрави!

Контакти на Димитрина Проданова: http://detski-psiholog.com/

https://www.facebook.com/DProdanova